Този февруари, започва подготовката преди встъпване във Великия пост. Като нова книга, представяме на Вашето внимание, втория том „Хлябът на живота“, в който Лимасолския митрополит Атанасий детайлно и увлекателно разяснява Божествената литургия.
Като книги на месеца Ви препоръчваме издания, свързани с двама светци, чито памет не честваме през февруари, но които са родени в този месец:
5-ти януари 1807г.: Ражда се свети Игнатий Брянчанинов
Роден е в Русия в дворянско семейство. Още от малък проявявал склонност към духовния живот, но по настояване на баща си завършил военно-инженерното училище в Санкт-Петербург. Четейки творенията на светите отци, юношата се убедил в относителността и безполезността за вечния живот на светските науки и решил да стане монах.
Завършил училището в 1826 година с чин поручик, но още на следващата година постъпил в манастир. Близо четири години бил послушник, а през 1831 приел монашески постриг. Месец по-късно бил ръкоположен за йеромонах и поставен за игумен на манастир. По-късно дълги години (1834-1857 г). св. Игнатий бил настоятел на Троице-Сергиевата пустиня близо до Санкт-Петербуг в архимандритски сан, а през 1857 година бил хиротонисан за епископ с катедра в гр. Ставропол. По собствена молба, поради болест, напуснал епископския пост и се оттеглил в манастир, където и починал в 1867 година.
Към лика на светците св. Игнатий е причислен от Руската Православна Църква през 1988 година. В същата година мощите му били пренесени в Ярославския Толгски манастир, където почиват и до днес. Св. Игнатий Брянчанинов бил деен учител на монасите и с целия си живот бил пример на самоотверженост, на борба със страстите и скърбите. Оставил огромно богословско и аскетическо творчество. Съчиненията му, издадени още приживе, привличат с дълбокото познаване на Свещеното Писание и на творбите на Светите Отци на Църквата, осмислени творчески съобразно с духовните нужди на съвременността. Сред тях са сборниците „Аскетически опити“, „Аскетическа проповед“, „Принос към съвременното монашество“, „Отечник“, „Понятие за ересите и разкола“, „Християнският пастир и християнинът-художник“, „Слово за човека“, „Слово за смъртта“ и други

7-ми февруари 1906г.: Ражда се свети Порфирий Кавсокаливит
Роден е в малко гръцко село на Евбея с името Евангелос. Още на 13-14 годишна възраст се установява на Св. Гора. Само след няколко години, в резултат на усилен аскетичен труд и по особен Божествен промисъл, той е удостоен с многобройни благодатни дарове, които запазва през целия си живот. На 19 години е принуден да напусне Атон поради тежко заболяване и да се засели в манастир близо до родното си място.
На 20 години е ръкоположен за йеромонах, а на 32 години става архимандрит. В продължение на 30 години е ефимерий в централната Атинска поликлиника. След пенсионирането си построява женски манастир „Преображение Господне“ близо до Атина. Няколко месеца преди смъртта си се завръща на Света Гора, която със сърцето си не бил напускал никога.
Светецът се преставя пред Бога на 2 декември 1991 г., предсказвайки смъртта си. Духовен отец и изповедник на хиляди православни християни от Гърция и целия свят. Господ прославил своя светия с много чудеса приживе и след успението му, които днес неговите духовни чеда записват и публикуват в много сборници.

ЦИТАТИ
***
„Гордостта вълнува нервите, сгорещява кръвта, възбужда фантазията, държи живота в падение. Смирението успокоява нервите, успокоява циркулацията на кръвта, възпира мечтанието, слага край на живота в падение, дава живота, който донесе Иисус Христос“.
***
„Човешкият ум не е в състояние да разграничи доброто от злото; замаскираното зло го подлъгва леко, почти винаги. Да различи злото от доброто може сърцето – то е негово дело“.(Св.Игнатий Брянчанинов)
***
„Християнинът е благороден. Нека предпочитаме да бъдем онеправдани и вътре в себе си да имаме доброта, любов, да забравяме за лошото, което са ни сторили. Ето тук се крие тайната. Когато злото идва отдалеч, не можете да го избегнете. Изкуството е в това, да го презирате. С Божията благодат ще го виждате, но то няма да ви пречи, защото ще бъдете изпълнени с благодат“.(Св. Порфирий Кавсокаливит)