Представяме в нашата книжарница съвсем ново издание, съставено от писма на преподобни Паисий Светогорец до негови духовни чеда, които могат да служат и на нас като пътеводител в духовния живот.
Като книги на месеца сме определили двата тома с беседи на старицата Макрина Васопулу, чиято памет се чества през месец юни. Беседите предизвикаха интерес сред нашите енориаши, които вече прочетоха книгите и споделиха своите впечатления от тях.
4-ти юни: честваме паметта на блажената старица Макрина (в света – Мария Васопулу 1921-1995)
Блажената старица е прeживяла много скърби, ранна загуба на своите родители, смъртоносно-опасни болести, глад, ужасите на войната, тежки трудове. Тя е била Божия избраница още от утробата на майка си. Когато малката Мария била на 7 години, по време на молитва с други деца, чула вътрешен глас, който я зовял за ангелския живот на монашеството. В този момент момиченцето изпитало Божието присъствие в сърцето си и започнало да плаче с обилни сълзи. Оставило другарчетата си, побягнало към къщи и с плач паднало пред светите икони. В същата вечер, когато баща й се върнал у дома, Мария му казала, че иска да стане монахиня. Когато баща й я запитал знае ли какво значи да бъде монахиня, тя не могла да отговори. Тогава той разбрал, че това е било Божий зов. Усмихнал се, подкрепил желанието й, благословил я и казал: „Бъди добра монахиня, дете мое!“
От ранно детство Мария много почитала Пресветата Богородица. По време на немската окупация на девойката била поставена диагноза „плеврит“. Когато седяла сама в тъмната стая, умирайки от глад, тя се молила на Божията Майка и спокойно чакала Тя да я прибере при себе си. В този момент стаята се изпълнила със светлина и Мария видяла монахиня, която се приближила до нея и с любов обещала да я излекува. Веднага болката и глада изчезнали, и Мария се почувствала така, все едно е вечеряла до насищане.
След чудесното видение тя напълно се излекувала от тежкия плеврит.
Блажената старица била близка с няколко благочестиви гръцки подвижници, причислени от Църквата към лика на светците. Когато за пръв път срещнала неотдавна прославения свети Паисий Светогорец и направила земен поклон пред него, старецът веднага й отговорил със същия поклон. Той не се изправил, докато старицата не се изправила първа. След два месеца душата на блажената Макрина преминала във вечността. Като узнал това, преподобният казал, че „няма да има друга като нея.“
Блаженият старец Яков Цаликис (Евбейски), обръщайки се към хората, живеещи в близост до манастира на игумения Макрина, им казвал следното: „Ако бях на ваше място, бих ходил всяка сутрин пеша до манастира, за да получа благословение от старицата Макрина, а после да отивам по своята работа.“
Старецът Ефрем Аризонски е написал за нея: „Тя бе изключително добродетелен човек и се отличаваше със смирение, кротост, внимание и непрестанна молитва. Притежаваше удивителна чистота на ума.“
Герондиса Макрина е първата игумения на девическия манастир в чест на иконата на Божията майка „Одигитрия“ в селището Портаря Волу (Гърция). Тя била духовно чедо на преподобни Йосиф Исихаст и стареца Ефрем Филотейски и Аризонски.
Благодарение на игумения Макрина манастирът Панагия Одигитрия се превърнал в „Божествен разсадник“, от който израснали няколко нови манастира в САЩ и Канада. Днес в диоцеза на Гръцката архиепископия в Северна Америка има десет женски манастира, и всеки един от тях води началото си от преподобния Йосиф Исихаст.
Старицата често подчертавала острата необходимост да имаме „духовна упоритост“ особено при четенето на Иисусовата молитва, която тя смятала за най-важна, а също така и при изпълнение на ежедневното ни молитвено правило. Ето една от нейните любими истории с наставления за молитвата:
Една жена на име Мария прекарала инсулт, след която останала напълно парализирана под кръста и частично на дясната страна. Старицата Макрина пет години преди инсулта я научила да повтаря Иисусовата молитва и молитвата „Пресвета Богородице, спаси ни“ толкова често, колкото е възможно в течение на целия ден, особено, ако възникне някой неочакван проблем. И сега, прикована към постелята и обездвижена, с броеница в лявата ръка Мария непрекъснато, с болка и дръзновение произнасяла: „Пресвета Богородице, помогни ми!“ и „Пресвета Богородице, спаси мене, грешната!“ Старицата Макрина оставала в дома й в продължение на много дни. Лицето на Мария греело от благодатта, която е получила. Тя не само започнала постепенно да се обръща от едната страна на другата, но и след няколко дни напълно се излекувала и станала от болничното легло.
В края на този разказ старицата Макрина казвала, че Пресвета Богородица може всичко, за което Я призоваваме да ни помогне. Старицата говорела: „Какво ни е казвала Тя? Аз искам да ме призовавате. Аз искам да ме викате, и тогава ще ви чуя и ще дойда при вас. Аз искам вие да казвате: „Помогни ни, Пресвета Богородице, Пресвета Богородице, спаси ме, Пресвета Богородице, спаси детето ми“ – и всичко това да излиза от дълбочината на сърцето ви.“
Блажената старица искала да покаже с тази история, че Пресвета Богородица иска да се обръщаме към Нея, и ни обещава, че ще ни покаже своето присъствие!
По молитвите на блажената старица Макрина, Пресвета Богородице, спаси ни!
ЦИТАТИ „Колкото някой се труди, толкова и куфарът му се напълва. Идва смъртта, настъпва времето на борбата, става внвзапно земетресение – той взима куфарите си и ги занася пълни при Бога. А когато той е празен, без молитва, без пазене на заповедите, без поучения в Божествените писания?… Без нищо! Съвсем празен! В куфарите няма нищо!…Какво ще покажем на Бога? Ние сме странници и пришълци, много скоро ще заминем. И какво, нима не ние жал да се разделим на небето? Едните ще тръгнат на една страна, а другите – на друга, едните – надясно, а другите – наляво? Е, няма ли да се съединим всички в един лик, в един ангелски полк, за да възпеем Бога, да Го прославим и да имаме радост и веселие? Само помисли колко прекрасно е това!” (блажена Макрина).
Bulgarian