Книги на месец Януари

За много и благословени години, в които да намираме време за четене на книги, подкрепящи ни в пътя към спасението!

Надяваме се, чрез 2025-та година ще можем да Ви предложим интересни нови издания.

Още през януари започваме с мащабният труд на гръцкия богослов Харис Скарлакидис, включващ 85 свидетелства за „Благодатният огън“ – издание на Зографски манастир „Света гора“.

През този месец църковният календар е изпълнен с много празници. За книги на месеца подбрахме, такива свързани с някои от светците, чествани през този месец, а именно:  

4-ти януари 1964г.: свети Никифор Прокажени почива на 74 години

Св. Никифор е роден в с. Сирикари, Крит през 1890 г. Родителите му са обикновени, но благочестиви християни, починали рано и той останал сирак в ранна възраст. Когато е на 13 години той започва работа в местна бръснарница, но развива симптомите на болестта на Хансен т.е. проказа. На 16 години той заминава за Египет тъй като признаците на болестта стават все по-видими, а той самият не желаел да бъде заточен на остров Спиналонга, където по онова време пребивавали болните от проказа. 

По-късно с посредничеството на духовник от Александрия той заминава за остров Хиос. Николай, както е светското име на св. Никифор, пристига на острова през 1914 г., когато е на 24 години и бива приет в болница за прокажени, където посещава и църквата „Св. Лазар“. Там той среща о. Антим Вагианос, който по-късно бива също канонизиран за светец. Св. Антим вижда в бъдещия св. Никифор любовта и отдадеността му към Църквата и усамотения монашески живот. Николай бива постриган в монашество и приема името Никифор.  Св. Никифор живеел с искрено послушание, строг пост и работел в градината на болницата. Молел се през нощта, правел безброй поклони, имал добро отношение към всички. През 1957 г. бива преместен с други пациенти в Атина. Много хора се събирали в неговата скромна килия, за да се обогатят духовно. Лицето му, макар и нарането от болестта, греело от неувяхващата светлина на Пасхата Христова.

17-ти януари 356г.: На 105-годишна възраст се представя в Господа свети Антоний Велики

Свети Антоний е роден около 251 г. в Среден Египет в семейство на заможни родители християни. Получил добро образование, а възпитанието, с което се сдобил от родителите си, повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети и удоволствия, като се посвещавал на духовни размишления и дейности. Бил на 20 години, когато неговите родители починали. Той не се поддал на светските изкушения и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот. В църква той чул евангелските думи: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, (Мат. 19:21). Дълбоко вдъхновен от тези слова, Антоний раздал имането си на бедни и поверил по-малката си сестра на християнска девическа общност, след което се оттеглил в усамотение, първо в една колиба в близост до неговото село, a по-късно в стари гробници и развалини на края на пустинята. 35-годишен той заминал отвъд Нил и заживял в планината при пълно уединение на връх Конзим в близост до Червено море, като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Заради силната му вяра и мъжествена борба с изкушенията и изпитанията в пустинята, той бил надарен с дара на чудотворство и прозорливост, привличайки много езичници към християнската вяра. Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“. Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато им дал последното си благословение, небесна радост озарила лицето му.

20-ти януари: Честваме паметта на свети Евтимий патриарх Търновски

Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий . По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.

Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата „Св. Троица“. Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!“ Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година. Мощите му са открити в началото на 20-ти век в Бачковския манастир и са прославени от Българската Православна Църква на 22-ри октомври 2023г.

ЦИТАТИ

***

„Тези, които изживяват живота си в малки и неголеми подвизи, от една страна се избавят от опасностите си, а от друга – нямат нужда да бъдат особено внимателни. Побеждавайки различните греховни пожелания, те удобно придобиват пътя, водещ към Бога“ (Св. Антоний Велики).

***

„Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“ (Св. Евтимий Търновски).