ОХРИДСКИ ПРОЛОГ

В оригиналното произведение на св. Николай (Велимирович) четивото за всеки ден съдържа няколко части: Жития, Стихотворения, Разсъждения, Съзерцания и Беседи. Макар в настоящия превод на български да са представени само Разсъжденията и Беседите на светителя, това ни най-малко не намалява стойността на изданието. По достъпен начин епископ Николай запознава съвременния читател с различни догматични и нравствени теми и разяснява откъси от Евангелието.

Св. Николай Велимирович (1881-1956) е виден богослов и йерарх на Сръбската православна църква, с право наричан „нов Златоуст”. Роден е на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Първоначалното си образование получава в манастира Челие, след което завършва Белградската духовна семинария и следва във висши учебни заведения в Берн, Женева, Лондон и Петербург. В Берн защитава докторат по богословие, а в Женева – философия. През 1909 г. приема монашески постриг в манастира Раковица и посвещава всичките си необикновени заложби и богати познания в служба на Бога, на Православната Църква и на своя народ. Въпреки трудния и изпълнен с превратности житейски път на еп. Николай той оставя много богословски съчинения и трудове: „Беседи в подножието на планината”, „Над греха и смъртта”, „Молитви край езерото”, „Охридски пролог”, а в последните години на живота си и „Жътва Господня”, „Недостижимата страна”, „Единственият Човеколюбец”.

Из „Охридски пролог”

5 януари

Разсъждение

Плод, плод и само плод иска Господ от всяко живо дърво, което се нарича човек. Добър плод е боголюбивото сърце, а лош плод е самолюбивото сърце. Всичко останало, което човек има и от което се ползва – положение, власт, чест, здраве, пари, образование – всичко това са само листата на дървото. Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Мат. 3:10). Дори и нехристиянските народи са ценели добрите дела повече от красивите думи. Още повече това трябва да бъде правило за Христовите последователи. На едно събрание на атиняните, на което имало и спартански пратеници, един старец ходел от пейка на пейка, търсейки място да седне. Атиняните му се присмивали и не му предлагали място. Когато старецът отишъл при спартанците, всички скочили на крака и му предложили място. Като видели това, атиняните похвалили спартанците с красиви думи. На това спартанците им отговорили: „Атиняните знаят какво е добро, но не правят добро”. Който прави добро, прилича на дърво, което принася добър плод на своя стопанин. А извор на доброто в човека е доброто и боголюбиво сърце.

Беседа за нашето безсилие без Христа Господа

Без Мене не можете да вършите нищо (Йоан 15: 5).

Господ не е имал обичай да преувеличава. Няма по-примерени думи в света от Неговите. Като е казал, че без Него не можем да вършим нищо, трябва да разбираме и приемаме това буквално. Тук Той говори за доброто, а не за злото; нищо добро не можем да сторим ние без Христа и против [волята на] Христа. Той е Собственик, Подател и Вдъхновител на всяко добро. Никакво добро няма вън от Него, както никакво зло няма в Него. Аз съм лозата, вие пръчките – е казал Той. Какво могат пръчките без лозата? Могат ли да растат и да принасят плод? Нищо – освен да станат храна за огъня! Човек може да мисли, колкото си иска, но никога не може да си представи и едно истинско добро, което да не е в Христа, и което да не произлиза от Христа. Ако някой каже, че той върши добри и хуманни дела без Христа, да знаете, че тези негови дела са гнили в сърцевината си и са разядени, било то от суета, било от тайно самоизтъкване. Защото човек без Христа е същото, каквото са пръчките без [корена] на лозата. Това ни го е казал Той. Коренът е скрит и не се вижда, а пръчките се виждат. Но и гроздето на пръчките и самите пръчки са зависими от корена. Коренът на всяко добро израства от Божието сърце и се налива със сладостта на Духа Светаго.

Господи Боже Триединни, помилуй нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор: Св. Николай, епископ Жички и Охридски