През месец август обръщаме Вашето внимание на детската секция от книги налични в храм „Свети апостол Андрей Първозваний“. Всички деца и юноши са във ваканция и заедно с игрите и приятните забавления , тези книжки ще допринесат за изживяване на едно пълноценно лято.
В секцията от нови книги, ще намерите житията на едни от най-почитаните светци, разказани по достъпен начин за деца и юноши.
Kато книги на месеца сме определили двете части на „Моят старец Йосиф Исихаст и Пещерник“, написани по изключително вълнуващ начин от духовното му чедо, стареца Ефрем Светогорец.
15-ти август: През 1959г. на 65-годишна възраст на празника Успение на Пресвета Богородица се представя в Господа свети Йосиф Исихаст
Франкискос (бъдещият старец Йосиф) се родил през 1898 г. в с. Левкес (на о. Парос) в бедно семейство. Отрано останал без баща. Грижата за семейството поела майка му Мария, която била особено благочестива жена. Още докато Франкискос бил пеленаче, тя имала видение, чрез което й бил предсказан монашеският му път.
До юношеската си възраст бъдещият старец останал в родното си село, като помагал на майка си в къщната работа. След това заминал за Пирея, където започнал работа като дребен търговец, по-късно се преместил в Атина. Търговията му вървяла успешно, но без да си служи с лукавство и измами.
По това време започнал да изучава светоотечески книги. Особено го вдъхновявали житията на големите подвижници.
Взел решението да замине за Света Гора. Първата му спирка била Катунакия. Там живеел приснопаметният старец Даниил, основател на братството на Данилеите, благочестив и духовно умъдрен човек. От него получил голяма полза. Не останал обаче там, тъй като предпочитал по-усамотен и строг подвижнически живот. На един празник Преображение, на връх Атон, се запознал със стареца Арсений, който станал негов неразделен сподвижник. Двамата преминали в послушание на стареца Ефрем, който живеел в колибата „Благовещение Богородично“ в Катунакия. Желанието за по-голямо усамотение ги отвела по-късно в пустинната местност, известна като скит „Св. Василий“.
След смъртта на техния старец Ефрем, двамата се отдали на усилни аскетически подвизи: пост, бдение и молитва. През 1938 г. заедно с о. Арсений се преместили в една пещера в местността „Малката Св. Анна“. Там устроили малък параклис в чест на св. Йоан Кръстител. В тази пещера останали до 1947 г. Там се подвизавали и израствали духовно и учениците на блажения старец Йосиф, които впоследствие станали игумени и на други манастири.
През 1951 г. се преместили в Новия Скит (Неа Скити), в килията „Благовещение Богородично“, където старецът останал до смъртта си на 15 август (Успение Богородично) 1959 г.
Bulgarian