В този месец ще намерите много нови заглавия в нашата книжарница. Някои от тях включват слова и проповеди на съвременни светци и отци като свети Лука Войноясенецки, старците Ефрем Аризонски и Юстин Първу, а други напътствия от светите отци на Православната църква.
През октомври честваме паметта на много български светии. Затова избрахме в раздел „Книги на месеца“ да обърнем внимание на творби посветени на част от тези наши просияли в святост сънародници:
01-ви октомври 1375г.: преподобни Йоан Кукузел почива в деня на Богородичния покров
Този знаменит певец и композитор, живял през дванадесетия век. Оставил майка си вдовица в родния град и отишъл да се учи в придворната школа в Цариград. Заради прекрасния му глас и възхитителното му пеене императорът го обикнал и го назначил за пръв певец при своя двор. Своята скръб по родината и родната си майка преподобни Йоан изразил в оригинална композиция, която сам нарекъл “Полиелей на българката”. Отегчен от суетата на столицата, тайно от императора, Йоан заминал за Атон. Влязъл като послушник в лаврата на преподобни Атанасий Атонски. Като монах вече, преподобният си построил вън от манастира килия с малка църква в чест на светите Архангели.
Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето благоволение. Веднъж дори го възнаградила за вдъхновеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо състояние, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до днес, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се нарича с неговото име “Кукузелиса”. Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцание, молитва и пост.
Удостоил се да предвиди деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в построената от него архангелска църква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста.
10-ти октомври 1276г.: изорени са 26 Зографски мъченици
Зографските мъченици са 22-ма православни духовници и 4-ма православни миряни, загинали мъченически в Зографския манастир на Света гора, Византийската империя, през 1276 година.
Преподобномъчениците са игуменът Тома и монасите Варсонофий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Йов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан, Партений. Заедно с тях пострадват и четирима миряни, чиито имена са неизвестни. Те не приемат Лионската уния, заради което изгорели в манастирската кула, опожарена от папистите.
19-ти октомври: честване паметта на преподобни Йоан Рилски Чудотворец
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра.
Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий“ под самия връх Руен. Приел монашество, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си чрез своята благодатна сила. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето „завещание“. Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.
27-ми октомври: честване паметта на преподобни Димитрий Басарбовски
Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Според св. Паисий Хилендарски той се представил в Господа в 1685г. и бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак.
Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.
В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата „Три светители“.
Bulgarian