ПРОТОЕРЕЙ ЕВСТАТИ ЯНКОВ ЕВСТАТИЕВ

Видео към книгата може да гледате в YouTube:

Изданието представлява жизнеописание на протойерей Евстати Янков Евстатиев (1886-1952 г. Община Чепеларе изцяло поема финансирането му, като изкупува целия тираж. Автор на книгата е Стефан Илчевски, редактор – Нина Живкова, художник – Костадин Герджиков, а дизайнът и графичното оформление на корицата са дело на Кристина Ковачева. Издава Рунски манастир „Св. Йоан Рилски“: https://ruenskimanastir.bg/

Реализацията на този труд – Жизнеописанието на отец Евстати – преминава през много трудности и изпитания. Процесът по събиране на документи, спомени и снимков материал, както и тяхната обработка отнема близо три десетилетия и за съжаление повечето от учениците и духовните чеда на добрия пастир не доживяват до публикуването му. Но слава Богу, днес книгата вече е факт за радост на всички, които почитат протойерей Евстати Янков и искат да знаят повече за неговите милосърдни дела, проповеди и праведен живот. А за онези, които на са чували за този отец или бегло са запознати с живота му и времето, в което е живял, ще бъде изключително интересно четиво.

Книгата започва с обстоятелствено историческо въведение, тъй като отец Евстати е рожба на местната православна, духовно-нравствена и образователна традиция, в която столетия наред се възпитават християните в Централните Родопи. Именно тя формира в него представата за добро и зло, праведност и греховност, святост и благочестие, изграждайки го като личност. Но заслугата за избора да продължи да следва тази традиция, да живее в нея и да я развива, е изцяло на самия протойерей Евстати Янков. За написването на текста са използвани 127 съчинения, 18 публикации в интернет и 170 документа, които с малки изключения се публикуват за първи път.

* * *

Архимандрит Серафим Алексиев описва последните минути от живота на своя приятел така: „На Велика събота, в 12 часа през нощта, когато църковните камбани от старославния град Пловдив забили, за да възвестят Възкресението на Господа, отец Евстати, видимо развълнуван от звъна им, помолил някой да каже „Отче наш“ и да изпее „Христос Воскресе“. Един от болните колебливо и с трептящ глас запял „Христос Вокресе“. Когато завършил, отец Евстати с последни сили изрекъл словата: „Наистина воскресе!“, усмихнал се, погледнал нагоре и предал Богу дух. Лекарят – д-р Хаджиматев, който бил, който бил в това време в стаята свидетелства, че когато пастирът Божий склопил очи и звуците на църковна песен вече отлитали в простора на звездната пролетна нощ, болничната стая се изпълнила с необикновена светлина и благоухние. Една светла душа отлитнал завинаги в небесата! Този, който учел енориашите си така да живеят, че животът им да бъде постоянна Пасха, който така много обичал Пасхата Господня и с ревност още от младини бил научил наизуст Пасхалния канон и песнопения, Бог го удостоил да се пресели в небесата тъкмо тогава, когато камбанният звън оповестявал пасхалната вест за Христовото Възкресение. В своите проповеди отец Евстати често повтарял словата: „Чеда мои, имайте постоянна пасхална радост!“ С тази радост той склопил очи и заедно с Възкръсналия Господ отишъл в страната на вечната радост.“

„Грижлива ръка с особено старание подрежда гроба и с чувство на благодарност бди да не би бурен да свие корен над надгробната могила. Не са редки случаите, когато сутрин рано преди изгрев слънце вярващи, превили колене, в сълзи изплакват мъката си, рзказват за пастира-покойник като на жив тъгите си и молят ходатайство пред Божията милост. Приживе отец Евстати за всички бе Симон Киринеец, защото с пастирско усърдие носеше тегобите на поверените му от Господа чада. Той и сега, макар и отлитнал от този свят, продължава да бъде такъв за чедата си!“

Архимандрит доц. д-р Серафим Алексиев