СВЕТИ СИЛУАН АТОНСКИ

През есента на 1892 г, на Света гора, в манастира „Св, Пантелеймон“ идва млад руски поклонник. Примерното му послушание, дарът на сърдечна молитва.» великото му покаяние и сълзи дават своя плод. Макар и малко образован, той се сподобява с изключителна духовна мъдрост и знание. Става старецстарецът Силуан.
По промисъл Божи в последните осем години от своя живот той е съпътстван от ученика си, бъдещия архимандрит Софроний. На него старецът предава духовните си записки малко преди кончината си през 1938 г.
Откъслечните листове с неравни, сякаш по детски изписани букви, разкриват пред отец Софроний безценно ськровище. Вижда задачата си в това, да го събере и подреди по теми; а после решава и да напише уводна част,, където да покаже величието в молитвеното богословие на своя старец. Така през 1958 г. в Париж излиза книгата „Старецът Силуан“
И както в най-ярките примери за святост, само няколко десетилетия са достатъчни,, за да получи делото му оценката на Църквата. На 26 ноември 1987 г. Светият Синод на Вселенската Патриаршия официално решава:„Старецът Силуан Атонски да бъде съпричислен към преподобните и свети мъже на Църквата“
Книгата на архимандрит Софроний е преведена на повече от 25 езика и е станала неоспоримо свидетелство, че и в наши дни святост има.