„Радвай се, клонче на неувяхващата младочка; радвай се, придобивко на безсмъртния плод!… Радвай се, ниво, която раждаш изобилни щедрости; радвай се, трапезо, която носиш обилно очищение!“
Всеки петък през първите пет седмици на св. Четиридесетница в столичния храм „Св. ап. Андрей Първозвани“ се чете Акатист на Пресвета Богородица, както повелява православният богослужебен календар. За отбелязване е, че за пета поредна година в апостолския храм в началото на Великия пост Богородичната икона на иконостаса се украсява с венец от ябълки, който се снема в навечерието на празника „Св. Богородица – Златна ябълка. Така вярващите възпоменават множеството засвидетелствани чудеса на Божията майка, извършени чрез чудотворната й икона „Златна ябълка“. Традицията води началото си от чудо през 1765 г., описано в синаксара на иконата от игумена на манастир „Свв. Кирик и Иулита” Ананий Клинис: „Възпоминание на чудото с неплодната жена, която, като беше закъсняла поради дългия път за празника на Благодатната Богородица Дева Мария, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят, като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя старецът една ябълка, оставена в дар пред светата, чудотворна икона „Благодатна Богородица Дева”, взе я и я даде на жената като благословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра, се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата ѝ, от вяра и благодарност към Божията Майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде даизковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат. Поменете ме всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене, грешния Ананий Клинис, Бог да го прости и помилва”.
Ябълковият венец престоява пет седмици около светлия лик на Владичицата, а на вечернята на Акатистова събота в храма се сваля и след специално молитвено последование се раздава на жени, просещи рожба от Господа със страх Божи, смирение и твърда вяра в неизповедимия Божи промисъл, както приканва и словото на Акатиста: „Като искаше да разбере недостижимото за разума, Дева извика към Божия служител: кажи ми, как е възможно да се роди Син из чиста утроба? А той със страх се обърна и й каза така: Радвай се, тайнице на неизказания Божи промисъл; радвай се, тиха вяра на молещите се!“…Дивно е чудото на зачатието, съкровена е тайната на развързаната утроба, на детераждането след такава молитва… Особено щом помним безценния урок, че ритуалите са лишени от смисъл за човека, а и небогоугодни, когато се извършват без сърдечна вяра и съкрушение. Затова и молещите се с „тиха вяра“ пред иконата на Божията майка в храм „Св. ап. Андрей Първозвани“ отново ще се
удостоят с нейното тайнствено застъпничество броени дни преди Празника на празниците. За божествената природа на чудесата, които Бог допуска от снизхождение към нашите немощи, в съкровищницата на светите Отци е казано много. Но нека усърдно изпитваме себе си, особено през времето на поста, за да се намерим достойни да свидетелстваме и лично как силата Му се в немощ проявява. Да възвеличим в песни и молитви по-чтимата от херувимите Божия майка, която Бог показа „като приятна нива на всички, които желаят да пожънат спасение, като пеят: Алилуия!“
Весела Радева
Bulgarian