През този месец влизаме във Великия пост. Едно от най-подходящите четива за този период е „Лествицата“ на преподобни Йоан Синайски. Освен оригиналната творба, в нашата книжарница ще намерите ново издание на книгата, в което съставителят е подбрал онези текстове, които са разбираеми и приложими в живота на миряните, неотдавна дошли във вярата.
Като книги на месеца сме определили литература, свързана с двама не толкова популярни светци, чиято памет отбелязваме през март:
12-ти март 1022г.: Умира свети Симеон Нови Богослов
Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден в 949 г. в знатно семейство, той получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот, на какъвто се отдал под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни.
В основата на неговото духовно-аскетическо възпитание старецът поставил „Лествицата“ и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник изградил своя подвиг. След дългогодишно послушничество в прочутия Студийски монастир и в монастира на св. Мамант, той бил постриган за монах.
От това време преп. Симеон усилил още повече своите подвизи и достигнал такава висота, че бил достойно избран за игумен на монастира и ръкоположен за свещеник, въпреки волята му. Той винаги със сълзи говорел за неизразимото величие на свещеническия сан и с благоговейно умиление извършвал светата Литургия. Като игумен той се посветил на усърдна проповедническа църковно–писателска дейност, която ползувала не само братята на монастира, но и цялата Църква. След като благоустроил св.обител външно и духовно, той поставил за игумен един свой изпитан ученик, а сам се отдалечил в усамотение, като се предал напълно на богомислие. По-късно преподобният напуснал своя доброволен затвор, за да основе с благословението на патриарха нов монастир, в който прекарал последните години от живота си в душеполезни трудове и занятия.
Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. Апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които, обаче, той е сроден по дух и благодатни дарования. Основна тема в творенията на св. Симеон е учението за благодатта на Светия Дух, тази „душа на нашата душа“, както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред.
28-ми март 1992г.: На 95-годишна възраст почива майка Гавриила
Преп. Гавриила (Папаяни) е родена на 2 октомври 1897 г. в Константинопол. Баща ѝ е бил заможен търговец на дървен материал и семейството е живеело в голямо благополучие в квартала „Фенер“. Аврелия, както е било кръщелното име на бъдещата монахиня, е била четвъртото и последно дете в семейството. Голямо влияние върху вярата ѝ в Бога е оказала най-голямата сестра Василики, която редом с приказките ѝ разказвала истории от Евангелието и Стария Завет.
След като завършва образованието си, Аврелия започва работа в една психиатрична клиника в Атина, където работи една година. Житейските обрати я изпращат в Англия, където тя пристига само с една английска лира… Там си намира различни работи, като същевременно помага като доброволец на бездомници и се грижи за бедни хора.
1954 г. е повратна в нейния живот – на 24 март умира майка ѝ и за Аврелия тази загуба е разтърсваща. Тя решава да посвети живота си на „малките Христови братя“, на хората в нужда, като се предава изцяло на Божия промисъл. А той я отвежда на пет континента, където тя свидетелства за Христовата любов. През 1954 г. заминава за Индия, където остава пет години.
Наричали са я сестра Лила, грижила се е за прокажени и болни хора. В натовареното си ежедневие е отделяла неизменно два часа за четене на Библията и много часове за молитва. Тя напълно се е доверявала на Бога и затова никога не е държала пари у себе си. „Той ми дава всичко“, казвала тя. Единственото, което тя правила, е било да се остави в ръцете Му – храна, настаняване, самолетни билети, всичко нужно в конкретния момент Христос ѝ го е давал. Аврелия помага на множество хора и става причина мнозина да се кръстят православно. Тя не е говорила на другите за Христос, ако те самите не са го пожелавали.
На 62-годишна възраст се озовава в манастира „Възкресение Христово“ във Витания, в Светите земи, където прекарва като послушница три години и приема монашеско пострижение с името Гавриила. Отива в Атина за операция на очите и остава в манастира „Евангелистрия“ или Новия Йерусалим, както самата тя го е наричала. Оттам тя пише писма и помага на много хора.
Мисионерският ѝ живот продължава в Източна Африка, където прекарва три години, след което отново е в Гърция, на островите Егина и Лерос, където и почива на 95-годишна възраст, на 28 март 1992 г.
Особеното качество на християнския живот на преп. Гавриила е било пълното предаване на Божията воля, както и безрезервна любов към всеки човек, независимо дали е близък или далечен, познат или не, независимо от вярата и произхода му. Поради това тя получава от Бога дара на прозорливостта, засвидетелстван от стотици хора.
ЦИТАТИ
***
„Трябва да знаем, че гордостта се ражда в душата човешка от непознаване на самия себе си, от което се ражда самомнение; поради самомнението си мислят, че имат нещо, когато всъщност нямат нищо; гордостта пък расте заедно с израстването на човека. Ето защо е нужно всеки човек, още от най-ранно детство, преди да научи той всяко друго нещо, да се научи да познава самия себе си, — от какво е съставен, какво е, и как ще свърши живота си“. (свети Симеон Нови Богослов)
***
„Животът на Църквата се простира отвъд нравствения ред и религиозния дълг. Той е възлизане от нравственост към духовност“. (майка Гавриила)
***
„Не си пожелавайте много неща, били те достижими или недостижими. Вместо това се погрижете да се освети малкото, което имате“. (майка Гавриила)
Bulgarian