През месец март включваме 7 нови заглавия в книжарницата на храм „Свети апостол Андрей Първозваний“. Те обхващат широкоспектърни жанрове – детски книги, проповеди и жития на съвременни светци и съвременни романи на Православна тематика.
Една част от „Книгите на месеца“ са свързани със започващия Великопостен период, а други със светци, чиято памет честваме през месец март, а именно:
12-ти март 1020г.: смъртта на свети Симеон Нови Богослов
Св. Симеон Нови Богослов е роден в 949 г. в знатно семейство, той получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот, на какъвто се отдал под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни.След дългогодишно послушничество в прочутия Студийски монастир и в монастира на св. Мамант, той бил постриган за монах.
От това време преп. Симеон усилил още повече своите подвизи и достигнал такава висота, че бил достойно избран за игумен на монастира и ръкоположен за свещеник, въпреки волята му. След като благоустроил св.обител външно и духовно, той поставил за игумен един свой изпитан ученик, а сам се отдалечил в усамотение, като се предал напълно на богомислие. По-късно преподобният напуснал своя доброволен затвор, за да основе с благословението на патриарха нов монастир, в който прекарал последните години от живота си в душеполезни трудове и занятия.
Св. Симеон починал през 1020 година. Много са случаите на благодатна прозорливост и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили особено към края на живота му. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. Апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които, обаче, той е сроден по дух и благодатни дарования. Основна тема в творенията на св. Симеон е учението за благодатта на Светия Дух, тази „душа на нашата душа“, както се изразява самият той.
30-ти март: свети Йоан Лествичник
Божият угодник, преподобният Йоан е живял през VІ в. в Сирия. За своето съчинение е наречен Лествичник, т. е. автор на „Лествица” (стълба), а по мястото на благочестивите си подвизи – Синаит.
На 17-годишна възраст, св. Йоан се преселил в Синайския манастир, където пребивавал 19 години в уединение и подвизи, а след това се оттеглил в Синайската пустиня Фола, където във великите подвизи на строгия пост и непрестанната молитва се подвизавал 40 години. Неговото покаяние било съпроводено с дълбоко съкрушаване на сърцето и със сълзи. Дълго време след неговата блажена кончина показвали една съвсем малка пещера – съкровеното място на покайните подвизи, наричани сълзоточиви, която отстояло на такова разстояние от общежитието, колкото било нужно братята да не чуват риданията на Йоан.
Преподобният Йоан, поставен за игумен на синайските иноци и по молба на преподобния Йоан, игумен Раифски написал ”Лествица към Рая” в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна „лествица“, т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство.
Като се възкачвал по стъпалата на духовното съвършенство, той с още по-голяма ревност, отколкото преди да приеме началството над братята, написал „Книга към пастира“ и по този начин станал ръководител на ръководителите.
В началото на 7-мия век, преподобният се представил в Господа на 80-годишна възраст.
Преподобни Йоан се чества и всяка 4-та Неделя на Великия пост. В литургийното Евангелие, в неделния ден на четвъртата седмица на Великия пост, Църквата, за утеха и назидание на постещите, чрез Божествено свидетелство, което утвърждава могъществото на поста и молитвата, които открили на Йоан лествицата към рая и го въздигнали до висотата на духовното съвршенство, благовестява, че духът на злобата се прогонва от човека само чрез молитва и пост и заедно с това предвъзвестява приближаващата се радост от Възкресение Христово /Мк. 17-31/.
Bulgarian