Може да намерите новозаредените книги през този месец в нашата църковна книжарница. Обръщаме внимание на новата книга съдържаща житие и беседи на старица Макрина – духовно чедо на някои от най-големите съвременни светци и „рядко цвете в градината на съвременното женско монашество“ .
Като книги на месеца сме определили творби свързани с двама светци, чествани през месец февруари. Това са свети равноапостолен Николай Японски и Свети Серафим Софийски Чудотворец:
3-ти февруари 1912г.: на 76-годишна възраст се упокоява в Господа свети Николай Японски
Светителят Николай Японски се подготвил за проповед сред японците с истинско източно упорство – в продължение на 8 години изучавал японския език, бит и култура. След това ръководил Руската духовна мисия, открита в столицата Токио. Там бил построен православен храм „Възкресение Христово“, отворили духовно училище, започнало издаване на местен “Църковен вестник”… За половин век мисионерска дейност на светителя Николай в Японската православна църква били създадени над 250 общини, духовно обгрижващи 33 хил. православни японци. В състава на епархията имало 1 архиепископ 35 свещеници, 14 учители по пеене, 116 проповедници катехизатори. Днес автономната Японска православна църква се състои от три епархии, включващи 150 енории, в които служат 40 свещенослужители. Това е наследство на светителя Николай.

26-ти февруари 1950г.: свети Серафим Софийски завършва земния си път на 69-годишна възраст.
Св. Серафим Софийски Чудотворец е един от най-любимите и почитани светци на ХХ век. Роден е на 1 декември (по стар стил) 1881 година в Рязан със светското име Николай Борисович Соболев. Завършва духовна семинария в родния си град, а по-късно Санкт-Петербургската духовна академия. През 1908 г. става монах и е ръкоположен за йеромонах. Изпълнява важни църковни послушания. След революцията от 1917 г. при отстъплението на белогвардейската армия в Крим е хиротонисан за епископ (с титлата Лубенски) в 1920 г. в Симферопол.
Бидейки духовник на Руската православна църква, неговото архиерейско служение преминава почти изцяло в България, където пристига с емигрантската вълна в 1921 г. и близо 30 години обгрижва духовно както руските емигранти, така и множество българи, в това число и духовници. Той оглавява руските православни общини в България от 1921 до кончината си в 1950 г. Това са години, когато Българската църква е в схизма, светският дух настъпва, вярата изстива и личност с духовния ръст на св. Серафим идва по Божи промисъл да утвърди вярата и да даде упование сред тежки изпитания. Взема авторитетно участие в редица важни богословски спорове – за софиологията, за икуменизма и пр. Автор е на ценни богословски трудове, множество проповеди, както и на акатист на св. Иоан Рилски Чудотворец, когото нарича „слава и красота на Българската църква“. Но най-важно от всичко е високият му духовен живот – сравним с Отците на ранната Църква.
На 26 февруари 1950 г., на празника Тържество на Православието, владиката завършва земния си път.
Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие „Св. Николай Чудотворец“ в София, където от кончината му до днес безброй вярващи от близо и далеч отправят към него молитви за помощ и свидетелстват за неговото чудотворно застъпничество.
